Apr 24, 2014, 6:28 PM

Път 

  Poetry
315 0 1
Стани по първите петли.
Тръгни по изгрев и върви.
Във теб душата да светли
дори земя да се вдърви,
но ти поемай своя път.
А той е гладък и трънлив
през ров, дере, река и път.
И е бетонен, и ронлив.
През бури, слънце и мъгли,
през нощи светли и във мрак,
през кръг, квадрат или ъгли
и като мил, като недраг ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??