Път
Стани по първите петли.
Тръгни по изгрев и върви.
Във теб душата да светли
дори земя да се вдърви,
но ти поемай своя път.
А той е гладък и трънлив
през ров, дере, река и път.
И е бетонен, и ронлив.
През бури, слънце и мъгли,
през нощи светли и във мрак,
през кръг, квадрат или ъгли
и като мил, като недраг
върви към оня тесен праг
и на последната черта,
когато стъпиш с морен крак
да се здрависаш със смъртта.
А тя остава в твоя гроб
да гние вечно под калта.
А ти с душата - твоя роб,
да надживееш и пръстта.
© Никола Апостолов All rights reserved.
