Apr 24, 2014, 6:28 PM

Път 

  Poetry
281 0 1

Стани по първите петли.

Тръгни по изгрев и върви.

Във теб душата да светли

дори земя да се вдърви,

 

но ти поемай своя път.

А той е гладък и трънлив

през ров, дере, река и път.

И е бетонен, и ронлив.

 

През бури, слънце и мъгли,

през нощи светли и във мрак,

през кръг, квадрат или ъгли

и като мил, като недраг

 

върви към оня тесен праг

и на последната черта,

когато стъпиш с морен крак

да се здрависаш със смъртта.

 

А тя остава в твоя гроб

да гние вечно под калта.

А ти с душата - твоя роб,

да надживееш и пръстта.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих, Никола!

    Замислящ, със силен финал.

    Поздрав!
Random works
: ??:??