11 окт. 2006 г., 14:18

път

643 0 2
Броди една мисъл,
измъчена .
В своята
утроба се върти,
драска,хапе и крещи.
Иска да влезе в
Реалността.
Ти единствени приятелю
знаеш ,че за края
нямаш време.
знаеш,че този път,
да избягаме няма.
вземи си карта
за главата ми.
Дръж се здраво,
мокрият въздух
те обвива,
по магистрали
със змии ще пътуваме.
Път къде ще ни изведеш?
Път къде ще ни изведеш?
С прокълната ръка те
докосвам,усещаш ли
моята болка и жажда
за свобода?
Безнравствено нравствеността
изоставям по пътя отминат
по пътя загадъчен мистичен
с мистични хора и
магически часове.
Само с влажният,
мокър асфалт
разговарям допрял ухо
до неговата напукана
плът.
За убийство,ритмично
ми нашепва той.
За смърт подготвя,
за там където отивам,
за там където той
свършва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...