madme (Тарададам)
88 178
Oct 11, 2006, 2:18 PM

път 

  Poetry
467 0 2
Броди една мисъл,
измъчена .
В своята
утроба се върти,
драска,хапе и крещи.
Иска да влезе в
Реалността.
Ти единствени приятелю
знаеш ,че за края
нямаш време.
знаеш,че този път,
да избягаме няма.
вземи си карта
за главата ми.
Дръж се здраво,
мокрият въздух
те обвива,
по магистрали
със змии ще пътуваме.
Път къде ще ни изведеш?
Път къде ще ни изведеш?
С прокълната ръка те
докосвам,усещаш ли
моята болка и жажда
за свобода?
Безнравствено нравствеността
изоставям по пътя отминат
по пътя загадъчен мистичен
с мистични хора и
магически часове.
Само с влажният,
мокър асфалт
разговарям допрял ухо
до неговата напукана
плът.
За убийство,ритмично
ми нашепва той.
За смърт подготвя,
за там където отивам,
за там където той
свършва.

© Тарададам All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??