11.10.2006 г., 14:18

път

639 0 2
Броди една мисъл,
измъчена .
В своята
утроба се върти,
драска,хапе и крещи.
Иска да влезе в
Реалността.
Ти единствени приятелю
знаеш ,че за края
нямаш време.
знаеш,че този път,
да избягаме няма.
вземи си карта
за главата ми.
Дръж се здраво,
мокрият въздух
те обвива,
по магистрали
със змии ще пътуваме.
Път къде ще ни изведеш?
Път къде ще ни изведеш?
С прокълната ръка те
докосвам,усещаш ли
моята болка и жажда
за свобода?
Безнравствено нравствеността
изоставям по пътя отминат
по пътя загадъчен мистичен
с мистични хора и
магически часове.
Само с влажният,
мокър асфалт
разговарям допрял ухо
до неговата напукана
плът.
За убийство,ритмично
ми нашепва той.
За смърт подготвя,
за там където отивам,
за там където той
свършва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...