11 oct 2006, 14:18

път

  Poesía
644 0 2
Броди една мисъл,
измъчена .
В своята
утроба се върти,
драска,хапе и крещи.
Иска да влезе в
Реалността.
Ти единствени приятелю
знаеш ,че за края
нямаш време.
знаеш,че този път,
да избягаме няма.
вземи си карта
за главата ми.
Дръж се здраво,
мокрият въздух
те обвива,
по магистрали
със змии ще пътуваме.
Път къде ще ни изведеш?
Път къде ще ни изведеш?
С прокълната ръка те
докосвам,усещаш ли
моята болка и жажда
за свобода?
Безнравствено нравствеността
изоставям по пътя отминат
по пътя загадъчен мистичен
с мистични хора и
магически часове.
Само с влажният,
мокър асфалт
разговарям допрял ухо
до неговата напукана
плът.
За убийство,ритмично
ми нашепва той.
За смърт подготвя,
за там където отивам,
за там където той
свършва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...