11 oct 2006, 14:18

път

  Poesía
642 0 2
Броди една мисъл,
измъчена .
В своята
утроба се върти,
драска,хапе и крещи.
Иска да влезе в
Реалността.
Ти единствени приятелю
знаеш ,че за края
нямаш време.
знаеш,че този път,
да избягаме няма.
вземи си карта
за главата ми.
Дръж се здраво,
мокрият въздух
те обвива,
по магистрали
със змии ще пътуваме.
Път къде ще ни изведеш?
Път къде ще ни изведеш?
С прокълната ръка те
докосвам,усещаш ли
моята болка и жажда
за свобода?
Безнравствено нравствеността
изоставям по пътя отминат
по пътя загадъчен мистичен
с мистични хора и
магически часове.
Само с влажният,
мокър асфалт
разговарям допрял ухо
до неговата напукана
плът.
За убийство,ритмично
ми нашепва той.
За смърт подготвя,
за там където отивам,
за там където той
свършва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...