Път без думи
Явор:
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам,
щастлив съм, а толкова трудно живея.
Таня :
Дали си щастлив, сърцето ти знае.
Щом въздух е, слънце, дори и вода.
Обичай, раздавай, дори да нехае,
пътят е двоен, наречен съдба.
Явор :
Разбирам, но искрено, силно го искам,
да чувам как много тя ме обича.
Макар, че шепти ми: "Усещай ме близка!"
Толкова рядко "любим" ме нарича.
Таня:
Любим си! Те, думите, тук са излишни.
Просто повярвай. Тя знае защо.
Усещаш ли полъх от нейните устни.
"Обичам!" ще дойде, без грешен предлог.
Явор:
Знам, но някак ме мъчи сърцето,.
Аз не разбирам от тишина.
Наивно-различен, както детето,
което думички учи, една по една.
Таня:
Време е! Ти си готов да пораснеш,
щом любовта във сърцето гори.
Думите- срички на глас що изказваш,
не с длани, а с бяла душа приеми.
Явор :
Ще те послушам, но пак ми е трудно,
свикнал съм всичко да чувам от раз.
За мен любовта е нещото чудно.
Но ти благодаря, че път ми разкри.
Таня:
Пътят е твой, но запомни ме!
Мъжете сте Марс, а ние Венера.
И често объркваме смисълът труден,
макар все да търсим обща повеля.
Таня Мезева & Явор Перфанов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
