Явор:
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам,
щастлив съм, а толкова трудно живея.
Таня :
Дали си щастлив, сърцето ти знае.
Щом въздух е, слънце, дори и вода.
Обичай, раздавай, дори да нехае,
пътят е двоен, наречен съдба.
Явор :
Разбирам, но искрено, силно го искам, ...