12 дек. 2024 г., 21:50

Път към Бог 

  Поэзия » Философская
275 1 6
В пространството се леят тихо
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят
на човешкия живот,
блесва в тишина безкраят.
Няма болка и хомот.
Грешките са опростени,
а душата – у дома.
Остават спомени вечерни
да летят из вечността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

За грешката и прошката »

20 место

Предложения
: ??:??