В пространството се леят тихо
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят
на човешкия живот,
блесва в тишина безкраят.
Няма болка и хомот.
Грешките са опростени,
а душата – у дома.
Остават спомени вечерни
да летят из вечността. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up