Darina_Dikova (Дарина Дикова)
24 220
Dec 12, 2024, 9:50 PM

Път към Бог 

  Poetry » Phylosophy
87 1 4

В пространството се леят тихо
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.

След като настъпи краят
на човешкия живот,
блесва в тишина безкраят.
Няма болка и хомот.

Грешките са опростени,
а душата – у дома.
Остават спомени вечерни
да летят из вечността.

Във живота видим, земен
прошката е ценен дар.
Мигът на хората е тленен,
а доброто е олтар.

Смисълът е във делата,
дето път към Бог проправят.
Действията на Земята
портите на вечността отварят.

Със пръстта в едно се слива
тленната човешка плът,
а душата в миг открива
истинския свят отвъд.

Човекът пази Бог в душата
и във висшето начало,
някъде отвъд Земята,
вечност го прегръща в бяло.

             ©️ Дарина Дикова, 10.12.2024 г.

© Дарина Дикова All rights reserved.

The work is a contestant:

За грешката и прошката »

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??