Път към Бог
В пространството се леят тихо
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят
на човешкия живот,
блесва в тишина безкраят.
Няма болка и хомот.
Грешките са опростени,
а душата – у дома.
Остават спомени вечерни
да летят из вечността.
Във живота видим, земен
прошката е ценен дар.
Мигът на хората е тленен,
а доброто е олтар.
Смисълът е във делата,
дето път към Бог проправят.
Действията на Земята
портите на вечността отварят.
Със пръстта в едно се слива
тленната човешка плът,
а душата в миг открива
истинския свят отвъд.
Човекът пази Бог в душата
и във висшето начало,
някъде отвъд Земята,
вечност го прегръща в бяло.
©️ Дарина Дикова, 10.12.2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дикова Всички права запазени
