Път към небето
Ти имаш път кам небесата,
нагоре трябва да вървиш.
По пътя към върха нататък,
как да поемеш трябва да решиш.
И можеш като дим в комина
през зимна утрин тиха да се възнесеш.
Нагоре сякаш пухкави кълбета
беззвучно в синевата да се разнесеш.
Но можеш и във буря страшна
със гръм и мълнии, шум на порой.
И с грохота на бурен вятър
там горе в миг да те отвее той.
Но можеш да се изкачиш нагоре по дъгата,
да гониш хоризонта в залеза красив.
Ти можеш на света да стигнеш края,
там дето в светлина лъчиста
земята слива се с небето чисто.
И там на хоризонта в края
ще срещнеш Бог, ще видиш Рая.
Оттам ще видиш цялата земя безкрай,
и мигом ти ще осъзнаеш,
намерил си къде е истинският Рай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
