30 mar 2019, 10:52  

Път към небето

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

Ти имаш път кам небесата,
нагоре трябва да вървиш.
По пътя към върха нататък,

как да поемеш трябва да решиш.

 

И можеш като дим в комина
през зимна утрин тиха да се възнесеш.
Нагоре сякаш пухкави кълбета
беззвучно в синевата да се разнесеш.

 

Но можеш и във буря страшна
със гръм и мълнии, шум на порой.
И с грохота на бурен вятър
там горе в миг да те отвее той.

 

Но можеш да се изкачиш нагоре по дъгата,
да гониш хоризонта в залеза красив.
Ти можеш на света да стигнеш края,
там дето в светлина лъчиста
земята слива се с небето чисто.

 

И там на хоризонта в края
ще срещнеш Бог, ще видиш Рая.
Оттам ще видиш цялата земя безкрай,
и мигом ти ще осъзнаеш,
намерил си къде е истинският Рай.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...