Специално за един човек, който няма начин да не открие себе си тук.
Само две колела, без лице - то е скрито под каската.
Без крила си роден, но до сетния дъх ще летиш,
здраво срастнал с метала, излъскан до блясък.
Само две колела, а в кръвта ти кипи... керосин.
Само две колела - върху тях срещаш в упор съдбата:
Мараня над асфалта. И няма посока назад.
Само две са сълзите за онзи обичан приятел,
точно тук, по средата, останал завинаги млад...
Само с две колела диша вятърът, цел са звездите.
Само две колела те придържат към земния път.
Взех от твоята вяра и поисках да сбъдна мечтите си,
ангел бял, замаскиран под черни крила.
© Йорданка Гецова Все права защищены