May 27, 2008, 11:43 PM

Път към звездите

  Poetry » Other
1.3K 0 18
 

 Специално за един човек, който няма начин да не открие себе си тук.

 

Само две колела, без лице - то е скрито под каската.

Без крила си роден, но до сетния дъх ще летиш,

здраво срастнал с метала, излъскан до блясък.

Само две колела, а в кръвта ти кипи... керосин.

 

Само две колела - върху тях срещаш в упор съдбата:

Мараня над асфалта. И няма посока назад.

Само две са сълзите за онзи обичан приятел,

точно тук, по средата, останал завинаги млад...

 

Само с две колела диша вятърът, цел са звездите.

Само две колела те придържат към земния път.

Взех от твоята вяра и поисках да сбъдна мечтите си,

ангел бял, замаскиран под черни крила.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...