Душите завинаги свързани са,
сърцата ни знаят.
В сънищата се срещаме,
там любовта никога не отминава.
Как се поднася извинение,
когато виновен си, не зная.
Как да поискам аз прошка
за отминалите години, за края?
Вратата - заключена, ключът - хвърлен,
път назад има ли, как да се върнем?
Съжалявам за болката, прости ми за раните,
не исках да страдаш, но май прекалих с драмите.
Как да ти кажа, че не на тебе аз сбогом казах,
а на себе си?
Съжалявам, че ти потърпевша на моята незрялост оказа се.
Не успях от себе си да те спася,
а си бяхме обещали,
че няма да си тръгнем от това,
което сами сме избрали.
Знам, сигурно в друго си, другаде...
Сол в раната не искам да слагам.
Просто тихичко казвам: "Пак тук съм",
ако поискаш само, без да налагам.
Сигурно мислиш си: "Такъв приятел не ми трябва,
не може така - ту идваш, ту тръгваш си!"
Така е, разбира се, права си, но кажи ми едно нещо само,
понякога срещаш ли ме и ти в сънищата си?
Тина Чели
2023
© Тина Все права защищены