Душите завинаги свързани са, 

сърцата ни знаят. 

В сънищата се срещаме, 

там любовта никога не отминава. 

Как се поднася извинение, 

когато виновен си, не зная. 

Как да поискам аз прошка

за отминалите години, за края? 

Вратата - заключена, ключът - хвърлен,

път назад има ли, как да се върнем? 

Съжалявам за болката, прости ми за раните,

не исках да страдаш, но май прекалих с драмите. 

Как да ти кажа, че не на тебе аз сбогом казах,

а на себе си?

Съжалявам, че ти потърпевша на моята незрялост оказа се. 

Не успях от себе си да те спася, 

а си бяхме обещали, 

че няма да си тръгнем от това,

което сами сме избрали. 

Знам, сигурно в друго си, другаде... 

Сол в раната не искам да слагам. 

Просто тихичко казвам: "Пак тук съм",

ако поискаш само, без да налагам. 

Сигурно мислиш си: "Такъв приятел не ми трябва, 

не може така - ту идваш, ту тръгваш си!" 

Така е, разбира се, права си, но кажи ми едно нещо само, 

понякога срещаш ли ме и ти в сънищата си?

Тина Чели 

2023