Път по неволя
Пътища за никъде
отмерване обратно,
миналото … някъде
далечно не възвратно.
Спомени отритнати
парчета разпилени,
искащи несбъднати
мечти изпепелени.
Имащо … загубено
шишета с нищета,
искане попарено
ненужно в бъднина.
Тъжно и студено ...
сълзи вледенени,
случване самотно
дири … заличени.
Топлина от глътка
израз в празнота,
тъмнина и стъпка
свършване в самота.
(стиха дойде като коментар след прочита на
„Хайку – Самотникът” Благодаря ти Наско)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
