Път по неволя
Пътища за никъде
отмерване обратно,
миналото … някъде
далечно не възвратно.
Спомени отритнати
парчета разпилени,
искащи несбъднати
мечти изпепелени.
Имащо … загубено
шишета с нищета,
искане попарено
ненужно в бъднина.
Тъжно и студено ...
сълзи вледенени,
случване самотно
дири … заличени.
Топлина от глътка
израз в празнота,
тъмнина и стъпка
свършване в самота.
(стиха дойде като коментар след прочита на
„Хайку – Самотникът” Благодаря ти Наско)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
