Nov 28, 2006, 6:53 PM

Път по неволя

  Poetry
798 0 17

Пътища за никъде

отмерване обратно,

миналото … някъде

далечно не възвратно.

Спомени отритнати

парчета разпилени,

искащи несбъднати

мечти изпепелени.

Имащо …  загубено

шишета с нищета,

искане попарено

ненужно в бъднина.

Тъжно и студено ...
сълзи вледенени,
случване самотно
дири … заличени.

Топлина от глътка

израз в празнота,

тъмнина и стъпка

свършване в самота.


 

(стиха дойде като коментар след прочита на
Хайку – Самотникът”  Благодаря ти Наско)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...