28 nov 2006, 18:53

Път по неволя

  Poesía
801 0 17

Пътища за никъде

отмерване обратно,

миналото … някъде

далечно не възвратно.

Спомени отритнати

парчета разпилени,

искащи несбъднати

мечти изпепелени.

Имащо …  загубено

шишета с нищета,

искане попарено

ненужно в бъднина.

Тъжно и студено ...
сълзи вледенени,
случване самотно
дири … заличени.

Топлина от глътка

израз в празнота,

тъмнина и стъпка

свършване в самота.


 

(стиха дойде като коментар след прочита на
Хайку – Самотникът”  Благодаря ти Наско)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...