Етчи (Анета Саманлиева) Етчи (Анета Саманлиева)
2 432
28 nov 2006, 18:53

Път по неволя

  Poesía
799 0 17

Пътища за никъде

отмерване обратно,

миналото … някъде

далечно не възвратно.

Спомени отритнати

парчета разпилени,

искащи несбъднати

мечти изпепелени.

Имащо …  загубено

шишета с нищета,

искане попарено

ненужно в бъднина.

Тъжно и студено ...
сълзи вледенени,
случване самотно
дири … заличени.

Топлина от глътка

израз в празнота,

тъмнина и стъпка

свършване в самота.


 

(стиха дойде като коментар след прочита на
„Хайку – Самотникът”  Благодаря ти Наско)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0