Път във пустиня

28 мар. 2022 г., 15:14

Поэзия

364 1 2

Отдавна дните нямат значение и сила.

Път във пустиня.

Прегръдка, нежност и тъга.

Забравени са всякакви слова.

По пътя да върви.

Да бъде себе си човек.

Единствено да съществува.

Без героизъм.

Просто да върви като последния глупак по път

Без гняв и без награда.

Без отчаяние.

Да бъде себе си докрай.

Без да се пита

Дали си струва.

Да устои на всички, в себе си да гледа

и на себе си дори да устои.

И да върви.

Без стон.

Без вопъл.

С душа изчистена от всичко гнило, без милост да върви.

Да бъде верен.

Без Бог и вожд.

Без ангел да го пази.

И да бъде.

Тъй трудно е да си човек докрай.