Път във пустиня

Mar 28, 2022, 3:14 PM

Poetry

418 1 2

Отдавна дните нямат значение и сила.

Път във пустиня.

Прегръдка, нежност и тъга.

Забравени са всякакви слова.

По пътя да върви.

Да бъде себе си човек.

Единствено да съществува.

Без героизъм.

Просто да върви като последния глупак по път

Без гняв и без награда.

Без отчаяние.

Да бъде себе си докрай.

Без да се пита

Дали си струва.

Да устои на всички, в себе си да гледа

и на себе си дори да устои.

И да върви.

Без стон.

Без вопъл.

С душа изчистена от всичко гнило, без милост да върви.

Да бъде верен.

Без Бог и вожд.

Без ангел да го пази.

И да бъде.

Тъй трудно е да си човек докрай.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

генек (Георги Коновски)

2022-03-29T11:23:19+03:00

Много ми хареса!
Петя_Ап

2022-03-28T17:50:51+03:00

Много е трудно да останеш човек до самия край. Силно послание. Браво!