Път във пустиня
Отдавна дните нямат значение и сила.
Път във пустиня.
Прегръдка, нежност и тъга.
Забравени са всякакви слова.
По пътя да върви.
Да бъде себе си човек.
Единствено да съществува.
Без героизъм.
Просто да върви като последния глупак по път
Без гняв и без награда.
Без отчаяние.
Да бъде себе си докрай.
Без да се пита
Дали си струва.
Да устои на всички, в себе си да гледа
и на себе си дори да устои.
И да върви.
Без стон.
Без вопъл.
С душа изчистена от всичко гнило, без милост да върви.
Да бъде верен.
Без Бог и вожд.
Без ангел да го пази.
И да бъде.
Тъй трудно е да си човек докрай.
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
