Път за две души
Ще ти простя каквото и да е...
и изневяра с дявола във тебе.
Ти си жена от други светове...
а аз ездач на полудяло време.
Ще утоля нагона ти красив...
от кучката във теб не се отричай.
Вземи си чаша пълна с грехове...
да пием до признания, момиче.
Ще ни изчука този зъл живот,
но болката от любовта е всичко -
без нея си на мислите си роб
и показна на Бог фалшива личност.
Ще заклеймят желанията ни,
но нека сме жигосани, различни,
телата ни ще начертаят път
за две души – ужасно неприлични...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
