12 дек. 2012 г., 19:59

Път за никъде

504 0 0

Тъжно из листата се промъква.

Сам умира в есенната шума

и следата му  безпомощно помръква

като изтървана, груба дума.

 

Ако се помамиш и го следваш,

ще замръкнеш нейде из полето.

Призрачни надежди ще преследваш,

ще упорстваш, ще вървиш, додето

 

в нищото отекнат твойте стъпки.

Истински, за първи път свободен,

ще усетиш непознати тръпки...

Пътят ще ти стане близък, роден,

 

ще решиш, че не посоката е важна,

а желанието да вървиш неспирно.

И зеницата ти, ненадейно влажна,

ще е огледало на Всемира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....