12 дек. 2012 г., 19:59

Път за никъде

503 0 0

Тъжно из листата се промъква.

Сам умира в есенната шума

и следата му  безпомощно помръква

като изтървана, груба дума.

 

Ако се помамиш и го следваш,

ще замръкнеш нейде из полето.

Призрачни надежди ще преследваш,

ще упорстваш, ще вървиш, додето

 

в нищото отекнат твойте стъпки.

Истински, за първи път свободен,

ще усетиш непознати тръпки...

Пътят ще ти стане близък, роден,

 

ще решиш, че не посоката е важна,

а желанието да вървиш неспирно.

И зеницата ти, ненадейно влажна,

ще е огледало на Всемира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...