Тъжно из листата се промъква.
Сам умира в есенната шума
и следата му безпомощно помръква
като изтървана, груба дума.
Ако се помамиш и го следваш,
ще замръкнеш нейде из полето.
Призрачни надежди ще преследваш,
ще упорстваш, ще вървиш, додето
в нищото отекнат твойте стъпки.
Истински, за първи път свободен,
ще усетиш непознати тръпки...
Пътят ще ти стане близък, роден, ...