13 нояб. 2008 г., 16:04
Там - високо, сред простора
на хълма, до гора вековна
една душа, във урна свита
живее и покоя дири.
Тя цялата е огнен пламък -
кълбо от разтопена лава,
заливаща с любов безмерна
роднини, близки и познати.
Жадува тя с усмивка щедра
дечица златни да погали
или с прегръдка здрава да посрещне
събратя мили на раздумка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация