Там - високо, сред простора

на хълма, до гора вековна

една душа, във урна свита

живее и покоя дири.

Тя цялата е огнен пламък -

кълбо от разтопена лава,

заливаща с любов безмерна

роднини, близки и познати.

Жадува тя с усмивка щедра

дечица златни да погали

или с прегръдка здрава да посрещне

събратя мили на раздумка.

А нощем, по пътечка крива

до пясъка на плажа слиза,

и после - по водата синя

тя чак до хоризонта стига.

И ако с влажен поглед в мрака зърнеш

таз огнена пътека във морето

не стой - тя кани те да я последваш -

да полетите двама към звездите...