13.11.2008 г., 16:04

Пътечка

477 0 0

 

Там - високо, сред простора

на хълма, до гора вековна

една душа, във урна свита

живее и покоя дири.

 

Тя цялата е огнен пламък -

кълбо от разтопена лава,

заливаща с любов безмерна

роднини, близки и познати.

 

Жадува тя с усмивка щедра

дечица златни да погали

или с прегръдка здрава да посрещне

събратя мили на раздумка.

 

А нощем, по пътечка крива

до пясъка на плажа слиза,

и после - по водата синя

тя чак до хоризонта стига.

 

И ако с влажен поглед в мрака зърнеш

таз огнена пътека във морето

не стой - тя кани те да я последваш -

да полетите двама към звездите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...