Тази светла пътека
всеки ден,
тъй полека,
чисти
вятъра в мен,
огънят се стопява.
А тъмата
се влюбва завинаги
в светлината
и покой в мен
картини рисува -
с изгревите
навътре
пътувам.
А там небе.
Над небето
светове съществуват
и ни чакат,
и с любов ни сънуват.
Тази светла пътека,
най-силната опора
на сърцето ми.
© Кирилка Пачева Все права защищены