Тази светла пътека
всеки ден,
тъй полека,
чисти
вятъра в мен,
огънят се стопява.
А тъмата
се влюбва завинаги
в светлината
и покой в мен
картини рисува -
с изгревите
навътре
пътувам.
А там небе.
Над небето
светове съществуват
и ни чакат,
и с любов ни сънуват.
Тази светла пътека,
най-силната опора
на сърцето ми.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
