29.04.2015 г., 20:22 ч.

Пътека 

  Поезия
330 0 2

Тази светла пътека

всеки ден,

тъй полека,

чисти

вятъра в мен,

огънят се стопява.

А тъмата

се влюбва завинаги

в светлината

и покой в мен

картини рисува -

с изгревите

навътре

пътувам.

А там небе.

Над небето

светове съществуват

и ни чакат,

и с любов ни сънуват.

Тази светла пътека,

най-силната опора

на сърцето ми.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??