С теб стъпваме леко по тънкия лед –
пътека от жар и коприна.
Поскръцва отново под тежест паркет.
Внимаваш ли как ще премина?
Протягам ръце – ето вече си друг.
Душите ни молят за прошка.
Кога? Ако може веднага и тук!
Любов закичи ми за брошка!
© Bo Boteva Все права защищены