21 апр. 2007 г., 12:23

ПЪТЕКА

Поэзия

1.3K 1 10

Колко нощи сънувам
                        как литвам нагоре.
Шеметно падам със крясък на птица.
Късче синьо небе във очите проблясва.
Все към тебе пътувам,
                        все се връщам самичка.
Зимен вятър сърцето ми брули.
Ще замръзне ли, или
                             ще стане на пряспа.
Тежи ми, тежи ми подобно на камък
все така да те чакам...
                           все така да съм твоя.
Отведи ме! Оттук... отведи ме,
на мига, във който
                        открехна вратата,
объркана, бледа,
               метнала мократа дреха.
Вини ме! Вини ме за всичко,
само не стягай вериги в душата.
Защо, защо не послуша сърцето?
Защо не премина през стръмните урви?
Не разбираш ли?...
Ти си единствен за Нея и
Тя е единствена твоя пътека!
                                                     18.04.07г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Белоснежка (Гергана Шутева)

Много хубав стих! Поздрави!

2007-04-27T11:21:58+03:00
vasisid (Василена Костова)

Благодаря ви!Очарована съм от всички вас!Давате ми криле!

2007-04-23T14:56:03+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Браво!
Моите почитания!

2007-04-22T15:03:17+03:00
vasisid (Василена Костова)

Благодаря на всички!Благодаря на бог,че ви има!
Усмихнат и успешен ден ви желая!

2007-04-22T11:06:08+03:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Много е хубаво,само тази думичка "проясва" нещо не ми се връзва.

2007-04-21T23:46:00+03:00