Пътеката от сълзи и цветя

извива се, поела към небето.

По нея ти си тръгна, а скръбта

с ноктите си сграбчи ми сърцето.

Свободен беше, болест и тъга

останаха във тленното ти тяло.

Една душа, събрала любовта,

понесе се към своето начало.

Недей се спира,  моля те, лети!

Последвай светлината във безкрая

и чак когато стигнеш, се поспри

в съня ми, че си Там аз да  узная.

А някой ден, когато вечността

повика ме на същата пътека,

ще знам, че най-красивите цветя

за мен си пръснал, за да бъде лека!