Пътека към небето
Пътеката от сълзи и цветя
извива се, поела към небето.
По нея ти си тръгна, а скръбта
с ноктите си сграбчи ми сърцето.
Свободен беше, болест и тъга
останаха във тленното ти тяло.
Една душа, събрала любовта,
понесе се към своето начало.
Недей се спира, моля те, лети!
Последвай светлината във безкрая
и чак когато стигнеш, се поспри
в съня ми, че си Там аз да узная.
А някой ден, когато вечността
повика ме на същата пътека,
ще знам, че най-красивите цветя
за мен си пръснал, за да бъде лека!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
