26 окт. 2005 г., 23:43

Пътека на живота

982 0 0

Поех по трудната пътека на живота,

тръгнах без страх изпълнен от самота,          

сега вървя през тъмните дебри на света,

срещайки се с куп празни лица,

с хора без души и сърца.

Нима това е блясъка на живота,

описан от любов и красиви цветя?
Ако е така къде са райските градини,

и добротата на хората в сърцата?

Нима така отлетя,просто изчезна в нощта,

една красива мечта за по-добра съдба.

Изглежда остава само надежда,

за бляскав финал на тази трудна пътека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...