26 окт. 2005 г., 23:43

Пътека на живота

986 0 0

Поех по трудната пътека на живота,

тръгнах без страх изпълнен от самота,          

сега вървя през тъмните дебри на света,

срещайки се с куп празни лица,

с хора без души и сърца.

Нима това е блясъка на живота,

описан от любов и красиви цветя?
Ако е така къде са райските градини,

и добротата на хората в сърцата?

Нима така отлетя,просто изчезна в нощта,

една красива мечта за по-добра съдба.

Изглежда остава само надежда,

за бляскав финал на тази трудна пътека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...