26.10.2005 г., 23:43

Пътека на живота

980 0 0

Поех по трудната пътека на живота,

тръгнах без страх изпълнен от самота,          

сега вървя през тъмните дебри на света,

срещайки се с куп празни лица,

с хора без души и сърца.

Нима това е блясъка на живота,

описан от любов и красиви цветя?
Ако е така къде са райските градини,

и добротата на хората в сърцата?

Нима така отлетя,просто изчезна в нощта,

една красива мечта за по-добра съдба.

Изглежда остава само надежда,

за бляскав финал на тази трудна пътека.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...