Поех по трудната пътека на живота,

тръгнах без страх изпълнен от самота,          

сега вървя през тъмните дебри на света,

срещайки се с куп празни лица,

с хора без души и сърца.

Нима това е блясъка на живота,

описан от любов и красиви цветя?
Ако е така къде са райските градини,

и добротата на хората в сърцата?

Нима така отлетя,просто изчезна в нощта,

една красива мечта за по-добра съдба.

Изглежда остава само надежда,

за бляскав финал на тази трудна пътека.