21 дек. 2008 г., 23:18

Пътеката на моя живот

1K 0 5
 

Всички вие - оставилите отпечатък в моето сърце,

всички - живеещи под едно небе,

за вас пиша тези думи...

 

Всички съм обичала

и всички сте били специални,

пред вас душата си съм събличала

и съм обличала приятелства реални.

 

Смеха и сълзите ваши в стъкленица събирам,

спомени, тайни в класьори нареждам.

От всичко това силно се опивам

и собствените си мисли забравям да подреждам.

 

С мъка аз посрещам този ден,

който за разлъка

от Бог е отреден.

 

Но случва се това в живота -

срещаш хора, разделяш се с тях,

макар и с голяма неохота

и с мъничка доза страх.

 

Всеки един от вас

сложил е своята щипка „захар" у мен,

независимо дали е бил 1-ви или 12-ти клас,

в душата ми е той спотаен.

 

Със всеки един от вас съм имала своя спор,

но в крайна сметка всичко свършвало се е

и продължавали сме като отбор.

 

Мислейки си, осъзнавам -

аз толкова богатство съм изгубила,

във вас признавам

много неща не съм долюбила.

 

За време нямам право аз да моля,

невъзможно е, а може би ненужно,

трудно се заличават следите на пороя,

особено, ако на някой нещо му е гузно.

 

Много неизказани неща имам с много от вас,

ще останат те така, даже и след нас.

Идеята е да започнем в нова утопия,

която не е задължително да продължава повече от час.

 

Преди бяхте много - огромна тълпа,

сега ви няма, дори и във съня.

Приличахте на пъстроцветна дъга,

която има само няколко тона сега.

 

Да, те са неземни

и смисъла мой съставляват,

но не ги ли грози съща опасност -

във миналото мое да влязат?

 

Не зная - това съдбата ще покаже,

но и на тях, и на вас,

вашата минала, настояща или бъдеща приятелка,

тоест Аз,

иска възхищението и благодарността си да изкаже,

прошка да поиска на онези, които е наранила

и съжалението си към тези, които е заменила.

 

Безименно, някак монолозно

се лее моето обръщение към вас,

но смятам за претенциозно

да съобщя имената ви на глас.

 

Ако вие отпечатък сте оставили,

значи моят също е оставен.

С надеждата, че не сте ме забравили,

ще чакам среща втора на този лист поизоставен.

 

http://vids.myspace.com/index.cfm?fuseaction=vids.individual&VideoID=48703098

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...