21.12.2008 г., 23:18

Пътеката на моя живот

1K 0 5
 

Всички вие - оставилите отпечатък в моето сърце,

всички - живеещи под едно небе,

за вас пиша тези думи...

 

Всички съм обичала

и всички сте били специални,

пред вас душата си съм събличала

и съм обличала приятелства реални.

 

Смеха и сълзите ваши в стъкленица събирам,

спомени, тайни в класьори нареждам.

От всичко това силно се опивам

и собствените си мисли забравям да подреждам.

 

С мъка аз посрещам този ден,

който за разлъка

от Бог е отреден.

 

Но случва се това в живота -

срещаш хора, разделяш се с тях,

макар и с голяма неохота

и с мъничка доза страх.

 

Всеки един от вас

сложил е своята щипка „захар" у мен,

независимо дали е бил 1-ви или 12-ти клас,

в душата ми е той спотаен.

 

Със всеки един от вас съм имала своя спор,

но в крайна сметка всичко свършвало се е

и продължавали сме като отбор.

 

Мислейки си, осъзнавам -

аз толкова богатство съм изгубила,

във вас признавам

много неща не съм долюбила.

 

За време нямам право аз да моля,

невъзможно е, а може би ненужно,

трудно се заличават следите на пороя,

особено, ако на някой нещо му е гузно.

 

Много неизказани неща имам с много от вас,

ще останат те така, даже и след нас.

Идеята е да започнем в нова утопия,

която не е задължително да продължава повече от час.

 

Преди бяхте много - огромна тълпа,

сега ви няма, дори и във съня.

Приличахте на пъстроцветна дъга,

която има само няколко тона сега.

 

Да, те са неземни

и смисъла мой съставляват,

но не ги ли грози съща опасност -

във миналото мое да влязат?

 

Не зная - това съдбата ще покаже,

но и на тях, и на вас,

вашата минала, настояща или бъдеща приятелка,

тоест Аз,

иска възхищението и благодарността си да изкаже,

прошка да поиска на онези, които е наранила

и съжалението си към тези, които е заменила.

 

Безименно, някак монолозно

се лее моето обръщение към вас,

но смятам за претенциозно

да съобщя имената ви на глас.

 

Ако вие отпечатък сте оставили,

значи моят също е оставен.

С надеждата, че не сте ме забравили,

ще чакам среща втора на този лист поизоставен.

 

http://vids.myspace.com/index.cfm?fuseaction=vids.individual&VideoID=48703098

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...