22 сент. 2014 г., 19:17

Пътеки в душата

1.1K 0 3

С памучена душа живея

във този свят и зъл, и груб.

С това ли днес да се гордея

или пък да се считам друг?

 

Не мога аз да се променям -

душа да вкарвам във затвор.

Добро за злото не заменям,

не го продавам през отвор.

 

В душата всеки ми остава

с една следа, като от влак.

Живея си със таз представа,

че съм готов за прием благ.

 

Приемам в себе си и всеки

без злонамереност към мен.

Събирам във душа пътеки

и правя път към Оня ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...