22 сент. 2014 г., 19:17

Пътеки в душата

1.1K 0 3

С памучена душа живея

във този свят и зъл, и груб.

С това ли днес да се гордея

или пък да се считам друг?

 

Не мога аз да се променям -

душа да вкарвам във затвор.

Добро за злото не заменям,

не го продавам през отвор.

 

В душата всеки ми остава

с една следа, като от влак.

Живея си със таз представа,

че съм готов за прием благ.

 

Приемам в себе си и всеки

без злонамереност към мен.

Събирам във душа пътеки

и правя път към Оня ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...