С памучена душа живея
във този свят и зъл, и груб.
С това ли днес да се гордея
или пък да се считам друг?
Не мога аз да се променям -
душа да вкарвам във затвор.
Добро за злото не заменям,
не го продавам през отвор.
В душата всеки ми остава
с една следа, като от влак.
Живея си със таз представа,
че съм готов за прием благ.
Приемам в себе си и всеки
без злонамереност към мен.
Събирам във душа пътеки
и правя път към Оня ден...
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
