12 июн. 2005 г., 23:14

Пътешествие

1.5K 0 1
Пътешествие

Застинали, оставаме пред залеза,
a времето не стига, да опишем
колко много - ни прилича, да се
слеем, като облаци пред буря
и да се стопим.

С поглед синевата ни окъпва,
а ние сякаш вечно ще мълчим,
защото пурпурно-червен е
смисълът в това,че вече няма
да се разделим.

В последен лъч на огненото
слънце, зарята цветна ни приветства,
неподвижни, като статуи от вечността,
очакваме нашето най-ценно от
всички пътешествия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Кънчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...