Пътешествие
Застинали, оставаме пред залеза,
a времето не стига, да опишем
колко много - ни прилича, да се
слеем, като облаци пред буря
и да се стопим.
С поглед синевата ни окъпва,
а ние сякаш вечно ще мълчим,
защото пурпурно-червен е
смисълът в това,че вече няма
да се разделим.
В последен лъч на огненото
слънце, зарята цветна ни приветства,
неподвижни, като статуи от вечността,
очакваме нашето най-ценно от
всички пътешествия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Кънчев Всички права запазени