11 мая 2007 г., 17:30

Пътешествие (за малки и пораснали)

1.2K 0 3

Облачета бели,
весел поглед свели
над морето буйно,
като вино руйно.
От далеч ли вий така
и какво е по света?
Моля, тук при нас поспрете,
заедно разходка позволете,
че от как съм се родил
само в моя град съм бил.
А мечтая да пътувам,
други светове жадувам.
Зная, има нейде град голям,
има. . . къщи-великан.
Има и селца, горички
и дървета с цветни птички.
Ала вий нещете гратисчия,
страх ви е от поразия.
Друг път, казвам си тогаз,
а те потеглиха завчас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...