11.05.2007 г., 17:30

Пътешествие (за малки и пораснали)

1.2K 0 3

Облачета бели,
весел поглед свели
над морето буйно,
като вино руйно.
От далеч ли вий така
и какво е по света?
Моля, тук при нас поспрете,
заедно разходка позволете,
че от как съм се родил
само в моя град съм бил.
А мечтая да пътувам,
други светове жадувам.
Зная, има нейде град голям,
има. . . къщи-великан.
Има и селца, горички
и дървета с цветни птички.
Ала вий нещете гратисчия,
страх ви е от поразия.
Друг път, казвам си тогаз,
а те потеглиха завчас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...