May 11, 2007, 5:30 PM

Пътешествие (за малки и пораснали)

1.2K 0 3

Облачета бели,
весел поглед свели
над морето буйно,
като вино руйно.
От далеч ли вий така
и какво е по света?
Моля, тук при нас поспрете,
заедно разходка позволете,
че от как съм се родил
само в моя град съм бил.
А мечтая да пътувам,
други светове жадувам.
Зная, има нейде град голям,
има. . . къщи-великан.
Има и селца, горички
и дървета с цветни птички.
Ала вий нещете гратисчия,
страх ви е от поразия.
Друг път, казвам си тогаз,
а те потеглиха завчас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...