Пътеводна Светлина

Из Лунната пътека в небесата,
премина в бяло някаква Мечта,
с въздишка бе поела в Необята,
да срещне смело своята Съдба.

Опитах със ръка да й помахам,
да дам Съвет за бурното небе,
но Тя, замислена из мрака -
поема път към своето Сърце!

Разбрах, не можеш да помогнеш,
дори да искаш да съзидаш Мост.
И как Съдбата ще Надмогнеш,
това е Вековечният Въпрос?

Но за да Пеят песни ветровете,
да има Плам във нашите сърца -
мечтите с полет ваят Световете
на всички наши Мисли и Дела.

Из Лунната пътека в небесата
се очертава Пътеводна Светлина
и същноста поела в Необята -
ще срещне в порив своята съдба.

Лъчиста