29 июл. 2013 г., 09:55  

Пътеводна Светлина

1.4K 0 0

Пътеводна Светлина

 


Из Лунната пътека в небесата,
премина в бяло някаква Мечта,
с въздишка бе поела в Необята,
да срещне смело своята Съдба.

Опитах със ръка да й помахам,
да дам Съвет за бурното небе,
но Тя, замислена из мрака -
поема път към своето Сърце!

Разбрах, не можеш да помогнеш,
дори да искаш да съзидаш Мост.
И как Съдбата ще Надмогнеш,
това е Вековечният Въпрос?

Но за да Пеят песни ветровете,
да има Плам във нашите сърца -
мечтите с полет ваят Световете
на всички наши Мисли и Дела.

Из Лунната пътека в небесата
се очертава Пътеводна Светлина
и същноста поела в Необята -
ще срещне в порив своята съдба.

 

 

Лъчиста

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...