29.07.2013 г., 9:55  

Пътеводна Светлина

1.4K 0 0

Пътеводна Светлина

 


Из Лунната пътека в небесата,
премина в бяло някаква Мечта,
с въздишка бе поела в Необята,
да срещне смело своята Съдба.

Опитах със ръка да й помахам,
да дам Съвет за бурното небе,
но Тя, замислена из мрака -
поема път към своето Сърце!

Разбрах, не можеш да помогнеш,
дори да искаш да съзидаш Мост.
И как Съдбата ще Надмогнеш,
това е Вековечният Въпрос?

Но за да Пеят песни ветровете,
да има Плам във нашите сърца -
мечтите с полет ваят Световете
на всички наши Мисли и Дела.

Из Лунната пътека в небесата
се очертава Пътеводна Светлина
и същноста поела в Необята -
ще срещне в порив своята съдба.

 

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...