Пътища
Няма милост за душата
любовта кога
поеме път навън.
Няма милост за душата
щом омраза любовта смени
Никакъв спомен,
старата илюзия не храни,
че любовта все тук остава,
че любовта е тук и се преражда!
Любовта когато път навън поеме
Тръпката кога изчезне
зад изцапания с разпри ден,
хилядите думички отровни
заредени с илюзиите на миналия ден
не оставят място да заеме
някаква останала надежда
да е общ отново утрешния ден!
Любовта обръща се и гледа,
там целувки дето са били,
да ухапе и отрова да си вземе,
там от дето някога,
надежда вземаше
надеждата на хубави мечти!
Максим Велков
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Максим Велков Все права защищены