15 мар. 2019 г., 10:56

Пътища

913 0 0

Няма милост за душата 
любовта кога
поеме път навън. 
Няма милост за душата 
щом омраза любовта смени           
Никакъв спомен,
старата илюзия не храни, 
че любовта все тук остава, 
че любовта е тук и се преражда!            
Любовта когато път навън поеме       
Тръпката кога изчезне             
зад изцапания с разпри ден, 
хилядите думички отровни
заредени с илюзиите на миналия ден 
не оставят място да заеме 
някаква останала надежда 
да е общ отново утрешния ден!
Любовта обръща се и гледа, 
там целувки дето са били,
да ухапе и отрова да си вземе, 
там от дето някога,
надежда вземаше 
надеждата на хубави мечти!

Максим Велков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Максим Велков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...